И застанала посредата на нищото
крещя
извирам
изпразвам
разпадам се на капки

и пак потъвам в извора
и пак потапям се във вечния кръг

а вече не мога
разпадала съм се вече толкова пъти
че чак зъбите ме болят

вече не помня
не мога
не зная

на какво миришеш рано сутрин…

къде скрих себе си
толкова дълбоко потънах
че вече и раздирайки се
не изплувам

ръката ми само докосва повърхността на водата
докато краката ми изтръпват от студа на дъното

откога не съм протягала ръка?

откога не съм пожелавала някой да я улови?

толкова дълго я протягах
че чак зъбите ме заболяха

и потънах

не си спомням
как
кога
защо

и пак съм посредата
и пак се разпръсквам
но капките ми вече са се сляли с водата

и мен

(всъщност)

ме няма…

на какво миришеш рано сутрин?
сигурно на вишни.