Вървя по улицата и подритвам розовото ти настроение
пак си ял шоколад
довечера пак ще се скараме

кървя и подхвърлям розовото си ежедневие
по улиците на този невъзможно възможен град
и пак я няма луната на ливато небе

след карането ще излезем на балкона
и ще запалим бездиханно цигара
и ще ме облъхнеш с пълнежа на безличието си

спри ме
ставам все по-млада

и все по абсурден е живота

поседни в мекото кресло и
погледай
как се разпръсвам на капки самота

после почисти следите от стената
на малкия си хол

и пак си запали цигара

сърцето ми е от шоколад
но сега се пости
и всеки го избягва

за жалост само привидно

поседни и ме погледай

а аз ще празнувам утре
твоето внимание
СПРИ ме

къРВЯ

има начин

има място

тогава спри ме

на чудо ли се надяваш?

…ставам все по-млада