Lets go get lost, lets go get lost… зчучи в ушите ми. Как успя Мила да ме зарази с това нещо, не знам.
И пак…

Now let us drink the stars
It’s time to steal away
Let’s go get lost
Right here in the USA

Отдавна не ми е идвало вдъхновението да пиша в тоя blog. И като цяло почти нямам какво да кажа, но сега като слушам тази песен… си мисля. Не само, че е една от гениалните песни на нашето време, ми и че има много смисъл в нея. Имам чувството, че съм заобиколена от хора, които почти не си дават сметка за това. Почти не се замислят. Имам чувството, че малко или много и аз заприличвам на тях.

Lets go get lost, lets go get lost…

Това е, което искам. Да изчезна замалко, да се загубя… да се махна.
Понякога се мразя за това, в което съм се превърнала. И пак Мила преди известно време ме попита:”Защо всички трябва да сме толкова сериозни?”…
Няма как, си казах аз. И когато няма как, още повече ти се приисква да избягаш. И това е безкраен кръговрат. Когато избягаш, всичко ти обърква… всичко те тормози, всичко те тласка назад. Когато няма как да не се върнеш, бягаш. Или като цяло изхода е, да вземеш едно решение…

Което все не успявам да взема…

Все не успявам.

Тогава не може ли просто да си открадна за кратко a mirror for the sun.