И застанала посредата на нищото
крещя
извирам
изпразвам
разпадам се на капки

и пак потъвам в извора
и пак потапям се във вечния кръг

а вече не мога
разпадала съм се вече толкова пъти
че чак зъбите ме болят

вече не помня
не мога
не зная

на какво миришеш рано сутрин…

къде скрих себе си
толкова дълбоко потънах
че вече и раздирайки се
не изплувам

ръката ми само докосва повърхността на водата
докато краката ми изтръпват от студа на дъното

откога не съм протягала ръка?

откога не съм пожелавала някой да я улови?

толкова дълго я протягах
че чак зъбите ме заболяха

и потънах

не си спомням
как
кога
защо

и пак съм посредата
и пак се разпръсквам
но капките ми вече са се сляли с водата

и мен

(всъщност)

ме няма…

на какво миришеш рано сутрин?
сигурно на вишни.

Вървя по улицата и подритвам розовото ти настроение
пак си ял шоколад
довечера пак ще се скараме

кървя и подхвърлям розовото си ежедневие
по улиците на този невъзможно възможен град
и пак я няма луната на ливато небе

след карането ще излезем на балкона
и ще запалим бездиханно цигара
и ще ме облъхнеш с пълнежа на безличието си

спри ме
ставам все по-млада

и все по абсурден е живота

поседни в мекото кресло и
погледай
как се разпръсвам на капки самота

после почисти следите от стената
на малкия си хол

и пак си запали цигара

сърцето ми е от шоколад
но сега се пости
и всеки го избягва

за жалост само привидно

поседни и ме погледай

а аз ще празнувам утре
твоето внимание
СПРИ ме

къРВЯ

има начин

има място

тогава спри ме

на чудо ли се надяваш?

…ставам все по-млада

Изморена съм. Подуха ми се лимфите и това не ми харесва. Новото ми настроение е Pennywise - Alien. Изморена съм и не мога да мисля. Утре ще си взема почивен ден… за да работя. Всичко се връща. Съдирам се от страдание с тази Тошка и след уроците направо не мога да гледам. Чувствам се като извънземно. Когато излезеш от себе си и после се върнеш, минава време, докато си свикнеш. А когато излезеш за момент от този свят и се пренесеш в приказния - да не говорим.

Да мълчим.

Everyday you get a little bit older and everything gets hard you wonder why
Afraid, deranged
Everyday you feel every crime an endless shocking show on the parade
Abused, confused

[19:37:08] [без]опасна игла каза: виждам кадър в главата си: едно глухарче израснало насред пустощта и сянката му отразена на земята… как се мести (сянката) на забързан кадър с нарастването на деня, а през нощта се откъсва едно пухче от него… то е такова изсъхнало… пухкаво
[19:37:11] [без]опасна игла каза: нали се сещаш?
[19:37:27] [без]опасна игла каза: и това е снимано в кафявите нюанси, в стил сепия
[19:37:53] [без]опасна игла каза: и се чува Road trippin

Lets go get lost, lets go get lost… зчучи в ушите ми. Как успя Мила да ме зарази с това нещо, не знам.
И пак…

Now let us drink the stars
It’s time to steal away
Let’s go get lost
Right here in the USA

Отдавна не ми е идвало вдъхновението да пиша в тоя blog. И като цяло почти нямам какво да кажа, но сега като слушам тази песен… си мисля. Не само, че е една от гениалните песни на нашето време, ми и че има много смисъл в нея. Имам чувството, че съм заобиколена от хора, които почти не си дават сметка за това. Почти не се замислят. Имам чувството, че малко или много и аз заприличвам на тях.

Lets go get lost, lets go get lost…

Това е, което искам. Да изчезна замалко, да се загубя… да се махна.
Понякога се мразя за това, в което съм се превърнала. И пак Мила преди известно време ме попита:”Защо всички трябва да сме толкова сериозни?”…
Няма как, си казах аз. И когато няма как, още повече ти се приисква да избягаш. И това е безкраен кръговрат. Когато избягаш, всичко ти обърква… всичко те тормози, всичко те тласка назад. Когато няма как да не се върнеш, бягаш. Или като цяло изхода е, да вземеш едно решение…

Което все не успявам да взема…

Все не успявам.

Тогава не може ли просто да си открадна за кратко a mirror for the sun.

Не мога да се сдържа и да не пусна това.

Каква необятност на човешката фантазия и физика… и чувство във всяко движение и чувство във всеки допир. И доккосва… Толкова е зарибяващо. Хех, ако тази година не ме приемат режисура - догодина отивам да се пробвам в Театър на движението.