Posted by admin on February 21st, 2008
Вървя по улицата и подритвам розовото ти настроение
пак си ял шоколад
довечера пак ще се скараме
кървя и подхвърлям розовото си ежедневие
по улиците на този невъзможно възможен град
и пак я няма луната на ливато небе
след карането ще излезем на балкона
и ще запалим бездиханно цигара
и ще ме облъхнеш с пълнежа на безличието си
спри ме
ставам все по-млада
и все по абсурден е живота
поседни в мекото кресло и
погледай
как се разпръсвам на капки самота
после почисти следите от стената
на малкия си хол
и пак си запали цигара
сърцето ми е от шоколад
но сега се пости
и всеки го избягва
за жалост само привидно
поседни и ме погледай
а аз ще празнувам утре
твоето внимание
СПРИ ме
къРВЯ
има начин
има място
тогава спри ме
на чудо ли се надяваш?
…ставам все по-млада
