Какво е любов?

Posted by admin on March 8th, 2008

Група от професионалисти задали този въпрос на деца от 4 до 8 години:”Какво според теб значи ЛЮБОВ?” Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.
Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.

Ребека – 8 години.
Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.

Били – 4 години
Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.

Карл – 5 години
Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.

Криси – 6 години
Любов е това, което те кара за се усмихваш, когато си тъжен.

Тери – 4 години
Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари.

Дани – 7 години
Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.

Емили – 8 години
Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.

Боби – 7 години (О-о-о!)
Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с хората, които мразиш.

Ника – 6 години (Ние имаме нужда от няколко милиона повече Никита на тази планета )
Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден.

Ноил - 7 години
Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.

Томи -6 години
По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.

Синди – 8 години
Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.

Клер – 6 години
Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.

Илейн – 5 години
Любов е, когато мама вижда татко - мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.

Крис – 7 години
Любов е, когато кученцето ти те близва по лицето дори и тогава, когато си го оставил цял ден само.

Мери-Ан – 4 години
Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.

Лорен – 4 години
Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.

Карен – 7 години ( Каква представа!)
Любов е, когато мама вижда татко, седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.

Марк – 6 години
Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят.

Джесика – 8 години

И финалното.
Лео Баскаглия, писател и преподавател, разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете.
Победителят било едно четиригодишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато малкото дете видяло, че мъжът плаче, отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там.
Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът отвърнал:” Нищо, само му помогнах да поплаче”.

Мина време

Posted by admin on March 1st, 2008

И застанала посредата на нищото
крещя
извирам
изпразвам
разпадам се на капки

и пак потъвам в извора
и пак потапям се във вечния кръг

а вече не мога
разпадала съм се вече толкова пъти
че чак зъбите ме болят

вече не помня
не мога
не зная

на какво миришеш рано сутрин…

къде скрих себе си
толкова дълбоко потънах
че вече и раздирайки се
не изплувам

ръката ми само докосва повърхността на водата
докато краката ми изтръпват от студа на дъното

откога не съм протягала ръка?

откога не съм пожелавала някой да я улови?

толкова дълго я протягах
че чак зъбите ме заболяха

и потънах

не си спомням
как
кога
защо

и пак съм посредата
и пак се разпръсквам
но капките ми вече са се сляли с водата

и мен

(всъщност)

ме няма…

на какво миришеш рано сутрин?
сигурно на вишни.

някои неща никога няма да се променят

Posted by admin on February 21st, 2008

Вървя по улицата и подритвам розовото ти настроение
пак си ял шоколад
довечера пак ще се скараме

кървя и подхвърлям розовото си ежедневие
по улиците на този невъзможно възможен град
и пак я няма луната на ливато небе

след карането ще излезем на балкона
и ще запалим бездиханно цигара
и ще ме облъхнеш с пълнежа на безличието си

спри ме
ставам все по-млада

и все по абсурден е живота

поседни в мекото кресло и
погледай
как се разпръсвам на капки самота

после почисти следите от стената
на малкия си хол

и пак си запали цигара

сърцето ми е от шоколад
но сега се пости
и всеки го избягва

за жалост само привидно

поседни и ме погледай

а аз ще празнувам утре
твоето внимание
СПРИ ме

къРВЯ

има начин

има място

тогава спри ме

на чудо ли се надяваш?

…ставам все по-млада

-

Posted by admin on January 29th, 2008

Изморена съм. Подуха ми се лимфите и това не ми харесва. Новото ми настроение е Pennywise - Alien. Изморена съм и не мога да мисля. Утре ще си взема почивен ден… за да работя. Всичко се връща. Съдирам се от страдание с тази Тошка и след уроците направо не мога да гледам. Чувствам се като извънземно. Когато излезеш от себе си и после се върнеш, минава време, докато си свикнеш. А когато излезеш за момент от този свят и се пренесеш в приказния - да не говорим.

Да мълчим.

Everyday you get a little bit older and everything gets hard you wonder why
Afraid, deranged
Everyday you feel every crime an endless shocking show on the parade
Abused, confused

След вчерашното Road trippin’

Posted by admin on January 28th, 2008

глухарче[19:37:08] [без]опасна игла каза: виждам кадър в главата си: едно глухарче израснало насред пустощта и сянката му отразена на земята… как се мести (сянката) на забързан кадър с нарастването на деня, а през нощта се откъсва едно пухче от него… то е такова изсъхнало… пухкаво
[19:37:11] [без]опасна игла каза: нали се сещаш?
[19:37:27] [без]опасна игла каза: и това е снимано в кафявите нюанси, в стил сепия
[19:37:53] [без]опасна игла каза: и се чува Road trippin

Just a mirror

Posted by admin on January 27th, 2008

Lets go get lost, lets go get lost… зчучи в ушите ми. Как успя Мила да ме зарази с това нещо, не знам.
И пак…

Now let us drink the stars
It’s time to steal away
Let’s go get lost
Right here in the USA

Отдавна не ми е идвало вдъхновението да пиша в тоя blog. И като цяло почти нямам какво да кажа, но сега като слушам тази песен… си мисля. Не само, че е една от гениалните песни на нашето време, ми и че има много смисъл в нея. Имам чувството, че съм заобиколена от хора, които почти не си дават сметка за това. Почти не се замислят. Имам чувството, че малко или много и аз заприличвам на тях.

Lets go get lost, lets go get lost…

Това е, което искам. Да изчезна замалко, да се загубя… да се махна.
Понякога се мразя за това, в което съм се превърнала. И пак Мила преди известно време ме попита:”Защо всички трябва да сме толкова сериозни?”…
Няма как, си казах аз. И когато няма как, още повече ти се приисква да избягаш. И това е безкраен кръговрат. Когато избягаш, всичко ти обърква… всичко те тормози, всичко те тласка назад. Когато няма как да не се върнеш, бягаш. Или като цяло изхода е, да вземеш едно решение…

Което все не успявам да взема…

Все не успявам.

Тогава не може ли просто да си открадна за кратко a mirror for the sun.

Свръх всичко!

Posted by admin on November 8th, 2007

Не мога да се сдържа и да не пусна това.
<p><a href="http://insp1ration.wh1sp.com/?p=8"><img src="http://i1.ytimg.com/vi/DmMQN0AMk7k/default.jpg" alt="" /></a><br /><em>There is embedded content here that you cannot see. Please <a href="http://insp1ration.wh1sp.com/?p=8">open the post in a web browser</a> to see this.</em></p>
Каква необятност на човешката фантазия и физика… и чувство във всяко движение и чувство във всеки допир. И доккосва… Толкова е зарибяващо. Хех, ако тази година не ме приемат режисура - догодина отивам да се пробвам в Театър на движението.

“Иберия”, Саура и испанската кръв

Posted by admin on November 4th, 2007

Преди няколко дни гледах един от най-добрите филми, които съм гледала изобщо някога! Този филм не просто показва танц, не просто допълва красотата на танца… Ох, ами не мога да го опиша. То е незаменимо. То е - пфу, Саура! :)

<p><a href="http://insp1ration.wh1sp.com/?p=6"><img src="http://i1.ytimg.com/vi/LqutTEJR-4g/default.jpg" alt="" /></a><br /><em>There is embedded content here that you cannot see. Please <a href="http://insp1ration.wh1sp.com/?p=6">open the post in a web browser</a> to see this.</em></p>

Любимите ми надписи…

Posted by admin on November 4th, 2007

Разрових се из нета и открих ето това:

И последното трябва сами и на спокойствие да си го прочетете. Този връх в балканската мисъл! Този “стожер”!

И не мога да проумея… защо толкова се радвам на такива глупости! :D

За новото начало

Posted by admin on October 28th, 2007

“Да пием за новото начало”, завършва обикновено речта на някой си за нещо ново. Мойта пък започва така.

Да пием, да се радваме, да живеем, да ценим миговете… защото, както се казваше в една реч… живота не се измерва с вдишванията и издишванията, а с миговете, които спират дъха ни.

Та, това е и основната идея на Блогът, Тея и малкото глухарчета:) Всеки може да предположи, че това същност е продължение на стария ми блог. Ами - така е, но все пак има нещо ново - дори в имет:)

Тук е момента да благодаря на wh1sp, че ме хостна и в крайна сметка - подкукороса да почна отново блогската дейност, въпреки недостига на време.

Сега разбирам обаче, че това е една от най-приятните дейности in the early sunday morning, съпроводено с чаша кафе и приятна музика.

Е, приятно четене!